Изгубена някъде там, лутам се пак.

Нищо не е в мрак, само бяла светлина.

Вървях, докато не стигнах праг,

отвъд възможности и сетива.

 

Започнах да потъвам усетих, че летя.

Бавно се запълваше онази празнина.

Започнах да пътувам около света,

видях своите бленувани места.

 

Бях загледана и не смеех да мигна.

Не исках нищо да пропусна.

Понечих ръка да вдигна, но

ръката докосна дим и изпусна.

 

Беше като сбъднат сън.

Беше истинско като дъждът навън.

Беше като дъгата цветно, но

също и толкова мимолетно.

 

Това беше началото.

Край няма да пиша.

Аз още виждам това чувство.

Още го чувствам.

Не е от онези, които захвърлям в ниша,

не е от онези, които вече мога да опиша.

"Започнах да потъвам усетих, че летя." - страхотно.

просто ... страхотно!

Благодаря !

"Вървях, докато не стигнах праг,

отвъд възможности и сетива." и

"Аз още виждам това чувство....не е от онези, които вече мога да опиша."

Много силно и истинско! Страхотно! От сърце ти пожелавам успех на конкурса!!!
Saraq

Благодаря, за това, че успя и на мен да покажеш това чуство което ти описваш. Успех :)