Постинг
28.04.2010 18:22 -
Мразя те...точно толкова, колкото те обичам!
Автор: alreadygone
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2010 20:46
Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.04.2010 20:46
Ще слушам отново старите песни,
спомняйки си стари думи,
но за преодоляване не лесни.
Ще вървя сама през спомени бледи,
с мириса на твоя парфюм облени.
Преживях твоите постъпки-повреди,
но думите още са зелени.
От тях много повече ме заболя...
............
Аз...аз...живях ли те? Или беше сън красив?
Аз ли сълна съм? Или подвластна на твоята воля?
Аз ли плахо усмихвам се? Или крия сълзите?
Аз ли съм потънала в тъга? Или радвам се на щастието на другите?
Навън дъжда тихичко си ромоли. Капки играят по моя прозорец.
Сливат се със моите сълзи.
.............
Нямам сили повече за лъжите ти,
нямам вече сърце.
Нямам сили да гледам в очите ти,
нямам вече лице.
Нямам сили дори да прошепна "Обичам те!".
Нямам сили за повече болка,
Всичко е станало прах.
Нямам сили да прощавам
Отново грях след грях.
Не знаеш колко за тебе съм плакала.
Не знаеш колко тайно за тебе съм чакала.
Нямам сили за това отново.
Не знаеш за теб какво съм направила!
Не знаеш за теб колко съм се молила!
Не знаеш за нас как със себе си се борех,
виждах всичко отначало щом очите си затворех.
Днес си тук и казваш "Не плачи!"
но аз не виждам смисъл без слънчеви лъчи.
Нищо ли не ти показах?
Нищо ли не ти доказах?
Нима не направих всичко, което поиска?
Така ми каза ти.
Признай си...но май не ти стиска!..
Опитваш се да лъжеш себе си дори...
ВЪРВИ СИ !
Щом без мен по-добре ти е.
Щом ще се усмихваш пак.
Щом искаш да е така,
Върви си, аз не мога и не искам да те спра.
ВЪРВИ СИ И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ!
Знаеш, аз съм силна,
Ще стъпя на краката си пак,
Сърцето ми отново ще бие в такт.
Не е нужно без теб да умирам,
С новото аз старото убивам.
........
........
Върви си, щом така ще си щастлив!!!
Сега.Днес.Утре.
Тишина.
Не чувам звук.
Знаеш, че винаги ще бъда тук.
Когато искаш верен приятел,
Когато имаш нужда от мълчание.
В мечтите стар познат, мореплавател,
Когато не искаш никакво занимание...
Само сладка тишина остана.
Ще плача силно, горещо.
Но ти няма да видиш сълзите ми.
Няма да докосваш косите ми.
На сила ще се усмихвам първоначално,
после отново ще се смея брутално...
......
МРАЗЯ ТЕ!
Точно толкова, колкото те ОБИЧАМ!
спомняйки си стари думи,
но за преодоляване не лесни.
Ще вървя сама през спомени бледи,
с мириса на твоя парфюм облени.
Преживях твоите постъпки-повреди,
но думите още са зелени.
От тях много повече ме заболя...
............
Аз...аз...живях ли те? Или беше сън красив?
Аз ли сълна съм? Или подвластна на твоята воля?
Аз ли плахо усмихвам се? Или крия сълзите?
Аз ли съм потънала в тъга? Или радвам се на щастието на другите?
Навън дъжда тихичко си ромоли. Капки играят по моя прозорец.
Сливат се със моите сълзи.
.............
Нямам сили повече за лъжите ти,
нямам вече сърце.
Нямам сили да гледам в очите ти,
нямам вече лице.
Нямам сили дори да прошепна "Обичам те!".
Нямам сили за повече болка,
Всичко е станало прах.
Нямам сили да прощавам
Отново грях след грях.
Не знаеш колко за тебе съм плакала.
Не знаеш колко тайно за тебе съм чакала.
Нямам сили за това отново.
Не знаеш за теб какво съм направила!
Не знаеш за теб колко съм се молила!
Не знаеш за нас как със себе си се борех,
виждах всичко отначало щом очите си затворех.
Днес си тук и казваш "Не плачи!"
но аз не виждам смисъл без слънчеви лъчи.
Нищо ли не ти показах?
Нищо ли не ти доказах?
Нима не направих всичко, което поиска?
Така ми каза ти.
Признай си...но май не ти стиска!..
Опитваш се да лъжеш себе си дори...
ВЪРВИ СИ !
Щом без мен по-добре ти е.
Щом ще се усмихваш пак.
Щом искаш да е така,
Върви си, аз не мога и не искам да те спра.
ВЪРВИ СИ И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ!
Знаеш, аз съм силна,
Ще стъпя на краката си пак,
Сърцето ми отново ще бие в такт.
Не е нужно без теб да умирам,
С новото аз старото убивам.
........
........
Върви си, щом така ще си щастлив!!!
Сега.Днес.Утре.
Тишина.
Не чувам звук.
Знаеш, че винаги ще бъда тук.
Когато искаш верен приятел,
Когато имаш нужда от мълчание.
В мечтите стар познат, мореплавател,
Когато не искаш никакво занимание...
Само сладка тишина остана.
Ще плача силно, горещо.
Но ти няма да видиш сълзите ми.
Няма да докосваш косите ми.
На сила ще се усмихвам първоначално,
после отново ще се смея брутално...
......
МРАЗЯ ТЕ!
Точно толкова, колкото те ОБИЧАМ!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1430
