Чувствата охладнели. Или поне във мене.

Есен е. Тихо си капят листата.

Изграждат цветния килим на Земята.

Есен е. Вятърът си леко подухва. 

Настъпва носталгия в човека фин.

Есен е. Вали дъжд от време на време.

Напомня за онова тежко бреме.

Есен е. Дърветата остават сами.

Непукиста вижда, че и него го боли.

Есен е. Но, моля те, замълчи!

Думите са излишни, любими,

само с поглед ти казвам "Прости!".

Есен е. Аз обичам да съм сама.

Мен не ме мисли, за тебе ме е страх.

Есен е. Аз си тръгвам.

Моля те само да ми простиш.

Есен е. И аз съм есента.

Нося стари спомени, болки, страхове.

Ти за нищо не си виновен, моето момче...

Есен е. Вече съм сама.

Усмивка.

Как красиво падат  жълтите листа....