Толкова било гадно да имаш нещо....да е до теб...а всъщност да е толкова далеч, че не можеш да си преставиш...
Да страдаш,да се отчайваш,да плачеш да викаш...
и всичко отново да води към този човек.

Добре .. примирих се с това да съм прецакана от всякъде ...
Един,двама,трима...през седмица,през ден .. ВСЕКИ ден...
Малко много започна да ми се струпва и ето че днес успях да си го изкарам на някой . По-точно на "най-добрата" ми приятел...

Ти беше една от всички , единствена която ме разбираше.
Ти беше тази на която моето аз се опираше.
Ти беше целия свят за мен,

Знам, не ще е както преди,
никога по-силно няма да ме боли.
Безцветна е вече дъгата в небето,

Защо сме на този свят!?!
За да сме еднакви?
За да се копираме?

...Правиш се че не знаеш колко много те искам,
всяка минута до себе си да те притискам.
Искам те само и единствено за мен,

Колко време ще издържиш на болката? Кога ще разбереш от кого е истинското "Обичам те!" ? Как ще замениш празнотата, Как ще се опиташ да оправиш нещата... Кога ще можеш да се довериш, и от хората себе си да опазиш? Как ще се усмихваш ког...

Миналата събота си отидох на село...дори не знам защо го направих може би защото и Чоко щеше да си е на село и нямаше смисъл аз да съм си в Русе...е прекарах отново адски тъпо и нямаше смисъл дори да ходя мога да си прекарам така и в къщ...