Нека излея гнева в себе си, в предстоящия текст. ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, че никак няма да е приятно за някои хора, които четат блога, нито пък за други, към които съм твърдяла, че имам някакви симпатии или чувства.
Пропилях няколко години от живота си, защото винаги съм била наивна, прекалено доверчива и лесно влюбчива. Лесното влюбване се сведе до обичането само на един-единствен човек дори и в момента,колкото да съм ядосана, няма смисъл да отичам че днес до мразя, но утре отново ще го обичам, просто защото винаги ще е първи.
Пропилях три години в опити да спася една връзка, вярвах че всичко и дори и хората се променят, но уви наивността спира до днес и до тук и най-вече до този блогпост.
За три години съм простила, загърбила и забравила толкова много неща, колкото сигурно не са един от най-дългите връзки на света. Изневери, лъжи, лицемерие, тормоз...Добре, тормоз ще е силно казано за някои от читателите, но определено аз знам за какво говоря и друга дума няма, повярвайте ми на сляпо.
Сигурно изневерите са над 15, или поне тези за които аз знам, а аз мисля, че знам за почти всичките. И мои приятелки, и такива за които в последствие съм се превърнала в незаменим човек, на който знаят, че въпреки гафовете преди, сега е различно и аз ще съм там за тях, жива или мъртва. Единственото име, което няма да спомена ТУК, е на едно момиче, което много си обичам, въпреки глупостите, които мълчаливо съм й простила, още като разбрах. Защо ли? Защото ми е показала, че освен да дивее, е способна да бъде разумна, умна, да вижда грешките и да бъде мъдра. Като човек, е много по-важна за мен, от колкото самата постъпка. Лично ще пратя този блогпост на въпросната мацка, защото искам лично да го види...
Дори и в началото на моята връзка, знаех за много неща, но съм си премълчавала и аз винаги съм оставала много добра приятелка, с момчета с които съм ходела, защото за мен е изключително тъпо да видя човек, с когото съм споделила време, имаме спомени и така натътка и да се обърна на улицата...
Никога не съм разбирала хората, които изневеряват, защото никога не са ми давали коректен отговор. „Нещо ми липсва” за мен е просто едно оправдание, и буквално си означава „Исках да я/го изчукам, просто това исках!Нещо ново, нещо което не си ТИ!”. Всяко подобно извинение, ми звучи по същия начин, че по някой път и доста по грубо, тъй като съм директен човек и мразя да увъртам. Имаше и все още го има де, един отговор,който обаче до такава степен ме срази и той беше и още е „Не зная”...
Е как ще кажеш „Не зная”, да не би аз да съм ходила да се чукам там, че да знам, бе?! „Не зная”... По-добре да се обърнеш и да кажеш директно „Просто исках, защото ме привлича” примерно...а това „Не зная” ми звучи още по-зле. Нещо смесено между „Много исках”, „Тя/Той е много по-як от теб” и всички синоними и подобни, за които се сещате...
„Не зная”...ПХАХАХ, я се съвземи, ти на кой свят живееш? Преминала съм през толкова много, толкова време преди теб, че не е истина, и с моите лъжи тогава, се опитваш да ме излъжеш сега, малко не върви определено. Така и не успя, честно казано, никога, никога не си можел да лъжеш, Юлиян. Защото очите те издаваха. Там се виждаше всичката вина, и всичката истина. Само по тях разбирах. Не ми трябваха пароли, не ми трябваха Facebook или пък още повече Skype. Просто очите ти, защото те бяха моето зелено царство, където винаги съм била на сигурно, уютно и винаги съм давала всичко, което са поискали от мен. Нищо не съм запазила само за себе си... и не исках, защото знаех, че всичко което мога да споделя с теб, ще е по-сладко, от колкото да се проявя като егоист. Никога не съм искала да те губя, направила съм абсолютно всичко, за да те запазя до себе си. Премазах себе си и гордостта си, за да те имам пак...
Но това май не е особено важно и го разбрах днес. След три години 2 месеца и 10 дена. Като имам напредвид, че на 14ти се разделихме окончателно и то аз те оставих след като ти ми каза „Без теб ми е по-добре, писнало ми е от „НАС””... Заклех се никога да не го правя, но го направих, щом за теб така е по-добре. Както и милионите пъти в които съм ти казвала, както ще го направя и сега, винаги си бил по-важен за мен, от колтко аз за себе си. Защото те обичам безкрайно много, и моето безкрайно не е като другите, които си чувал преди, доказала съм го не един път вече...
Доказах го първия път, когато ме остави заради Ивелина. И втория, и третия и четвъртия и всички останали пъти. И изневярата ти с нея. А аз само ти се изсмях, защото знаех много преди да го направиш дори, защото познавам теб и не ми беше нужно да го чуя, за да разбера и да го видя от теб самия. Помня колко гръмко ти се изсмях в лицето на Радилон...безценното ти изображение, просто златно! Никога няма да го забравя! J не успях да разбера само, как можа да преспиш с едни от най-добрите й приятелки, толкова си отвратителен! Да, точно така става дума за Доротея на сто процента, пък за Виржиния не знам дали си спал с нея, ама все пак ми стигна това което видях, а то хич не беше малко. А всичките снимки на някви малки девойки? Какви девойки, за Бога, някакви надрусани недоразвити кифли! И сигурно половината група момичета от твоя курс... а онея от USA? И всичките съобщения,които видях съвсем случайно, докато разглеждах Facebook-a ти? „ама аз съм влюбен в теб” че и обръщения „на любов моя” и глупости.. Това са неща, които мразя, защото към мен не си бил такъв. Честно казано,никога не ме е бъркало че си спал с други освен с мен. Мразя лъжата много повече от изневярата. Защо ли? Ми мисля, че живеем в достатъчно лъжлив свят и сред такива хора, че и ние да сме. За това я мразя толкова много , защото за мен истината е много по-важна и винаги ще е така. Много е важно в една връзка, но ти така и не го разбра...
Какво да говоря повече? Има ли смисъл? Има ли? Не, няма... Простих ти всичко, а ти го взе и го захвърли! Ами страхотно, аз ти пожелах каквото имах – жив и здрав, винаги щастлив, усмихнат с повече верни приятели! Преуспяващ, обичан! Всичко най-хубаво, особено лятото на бригадата! А, да забравих, така и не ми разказа за тая глупавата бригада миналата година, а на другите се скъса да разправяш...Ама нали съм аз :] ако беше някой друг, първа мирудия щеше да си...все тая вече.
И все пак си оставих любимата четка за зъби, любимата ми тениска, любимия ми шал на теб, защото четката незнам дали някой друг не си е мил зъбите с нея, дали някой не м ие обличал тениската и дали някой друг не е носил шала ми. Ай за шала се съмнявам, беше натикан между стената,където има мухъл и дунапрените, когато за последно го видях, но дълбоко ме съмнява да си го махнал от там ,за кво тие да го махаш. А да и 100% съм сигурна, че още има мои чорапи сред твоите в гардероба...
За три години, Юлиян беше всичко, което имах! Моето семейство, моята упора, моята усмивка, моите нерви, моето щастие и нещастие, моят спасителен бряг, моята единствена любов... моят единствен! Но беше, slънчо, вече не си. Каза, че още ме обичаш, ама не по тоя начин. Апо какъв? Като най-добрата ти приятелка? Пхахаха, караш ме да се смея посред нощ, пък майка спи.
Отново разбрах, че нищо не съм за теб. Дори днес като си говорихме по телефона, като ми каза да си стоя при баба, защото нямало смисъл да се прибирам, ми стана ясно, че не искаш да дойдеш при мен. Да ме наглеждаш, защото евентуално мога да умра, ама се радвам, че няма да си до мен ако стане така ;D После пак ми звънна да ме чуеш, признателна съм, доста те излъгах по телефона, но ти никога не разбираш като съм те лъгала ,защото никога не си знаел как, защото не познаваш мен. Да, знаеш кога ще се усмихна и кога ще се засмея, но нима само това са нещата, които правя ...;] И ти ми каза, че може да минеш да ме видиш, но ми каза и „Ама не разчитай” , което лично за мен си е отбий номер, колкото да покажеш, че ти пука... Всички се скъсаха последните два дена да са до мен, пък явно на най-важния не му пука. Е какво пък, няма да умирам сега, все едно беше за първи път...
Толкова много обичах, когато готвехме, оправяхме, чистихме или просто стояхме в тишината и мълчахме..когато се боричкахме и смеехме, когато гледахме Симпсънс, преди да заспим гушнати всяка вечер. Обожавах когато виждах, че те радвам по някакъв начин. Обожавах, когато ми викаше „мъничка” ии „моя любов” защото е било няколко пъти... Мразех да ме наричаш „ангелче” защото аз никога няма да бъда и никога не искам да съм такъв човек, макар че много хора биха го казали. Недейте вярва ;D…
Обичах всичко с теб. Сега дори мразя момента в който ме целуна на 19ти януари 2008година. Мразя онова чувство, което почувстах. Мразя, че него ден не си прочетох хороскопа ( ;D) за да видя, че ще срещна любовта на живота си,която обаче, ще се нарани безкрайно много и никога няма да е само моя. Мразя това, колко много те обичам...Мразя, че не се запита дали не искам да останеш това лято...Не, направи го, ама след като беше репил твърдо да заминаваш. За три години нито един път не бил на мой рожден ден. Едната година не беше с мен изобщо, на другата беше на „работа”, а на третата на бригада...
Никога не разбрах, и никога няма и да разбера какво НЕ съм ти дала всъщност. Има още много неща, за които не желая да говоря определено ме боли много като го правя, но съм решила сега да направя точно това, за дами олекне малко. Писна ми да надувам главите на приятелите ми...
Не си заслужил нитоедна моя сълза, нито един мой вик, нито един мой удар, който съм нанесла, нито една синина, която съм имала заради теб (за които нямаш вина), никога не си заслужавал моята истинска любов. И аз все пак ти я давах, защото исках. Както ти казах и преди, аз сложих цялата Земя в краката ти, а ти просто го ритна и отиде на Марс...
И когато тази вечер ми звънна да ми кажеш за снимките, беше последния път, в който някога ще искам да те чуя. Никога повече. Дори след три години никога няма да се обърна на улицата да ти кажа „Здравей” да не говорим да те погледна или да ти се усмихна... никога не искам да чувам гласа си, да виждам очите ти... никога повече не искам да поглеждам рисунките ти, въпреки че стоят в секцията ми и е неизбежно. Никога повече не искам да спя с глупавата крава, която ми подари или с някоя друга играчка, ама съм свикнала да спя с всичките седеме, и пак няма оттърване от теб!!! ...
Толкова много те обичах ПРЕДИ, и толкова много те мразя СЕГА...
Никога повече няма да допусна някой като теб до себе си! НИКОГА! И ДА УМИРАМ, НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ПОТЪРСЯ! И ДА НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ, НИКОГА НЯМА ДА ПОТЪРСЯ ОТНОВО УКРИТИЕ В ОЧИТЕ ТИ! НИКОГА НЯМА ДА СЪМ ЗАЩИТЕ ОТ ПРЕГРЪДКИТЕ ТИ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ!
И нека моите последни думи да не са груби ... ебаам се бе! ХАХАХА
КВО МЕ ГЛЕДАШ, ПУТКО, АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД И БЕЗ ТЕБ! ЩЕ ТЪПЧА И ЩЕ МАЧКАМ НАВРЕД! ЩЕ СЪМ ГАДНА, ЩЕ СЪМ ГРУБА, ЛИЦЕМЕРНА, ЗЛА! НЯМА ДА ЗНАМ КАКВО Е СТРАХ И САМОТА! НИКОГА ПОВЕЧЕ ПРЕЗ МИЖАВИЯ СИ ЖИВОТ НЕ ПРИПАРВАЙ ДО МОЯТА ВРАТА! ОБИЧАЛА СЪМ ЕДНА ИЛЮЗИЯ, НО ВЕЧЕ ГЛЕДАМ НЕЩАТА ОТ ДРУГАТА СТРАНА !
